Тишината
В едно малко селце, сгушено между гори и хълмове, имало стар кладенец. Хората рядко спирали при него - водата му била дълбока и трудно се вадела. Но се носел слух, че този кладенец е необикновен.
Един ден млад човек, изморен от шум и глъчка, решил да отиде при кладенеца. Седнал на каменния му зид и се загледал в тъмната вода. Първо не видял нищо - само мрак. Постепенно, колкото по-тихо седял, толкова по-ясно виждал отражението си. Видял не само лицето си, но и мислите си - объркани, забързани, неспокойни.
Останал там дълго, докато шумът вътре в него започнал да утихва. Тъмната вода се избистрила и в дъното ѝ той съзрял нещо просто - себе си такъв, какъвто е, без страх и без маска.
Когато се върнал в селото, хората го попитали какво е намерил в кладенеца. Той се усмихнал и отвърнал:
- Там има само тишина, но в нея се намира всичко.
