ДЕЛНИК НА БЕЗДЕЛНИК

Една история.
Един делник.

Мисли и истории, събрани през годините.

От архива

← Към архива
Тишината
ЛИЧНИ·

Тишината

В едно малко селце, сгушено между гори и хълмове, имало стар кладенец. Хората рядко спирали при него - водата му била дълбока и трудно се вадела. Но се носел слух, че този кладенец е необикновен.

Един ден млад човек, изморен от шум и глъчка, решил да отиде при кладенеца. Седнал на каменния му зид и се загледал в тъмната вода. Първо не видял нищо - само мрак. Постепенно, колкото по-тихо седял, толкова по-ясно виждал отражението си. Видял не само лицето си, но и мислите си - объркани, забързани, неспокойни.

Останал там дълго, докато шумът вътре в него започнал да утихва. Тъмната вода се избистрила и в дъното ѝ той съзрял нещо просто - себе си такъв, какъвто е, без страх и без маска.

Когато се върнал в селото, хората го попитали какво е намерил в кладенеца. Той се усмихнал и отвърнал:

- Там има само тишина, но в нея се намира всичко.

← Към всички публикации
Аватар на miro
miro

Домът не е там, където ти се налага да бъдеш, а там, където е сърцето.