Tъжно е. 

Тъжно е в момента, в който вече не разпознаваш човека до себе си.

Тъжно е.

Тъжно е, когато човекът, на когото си посветил всичкото си време, смята, че това е било театър.

Но най-тъжното е, когато осъзнаеш, че всичко, което си чувствал, всичко, което си давал, и всяка частица от теб, която си оставил в този човек, са били приети просто като добре изиграна роля.

Тъжно е.

Защото ти не си играл. Ти си обичал.

И докато за някого всичко е било театър, за теб е било животът ти.

А най-болезненото е, че накрая дори не получаваш аплодисменти. Оставаш сам на сцената, пред празна зала, с истински чувства, които някой е нарекъл преструвка.