България е страна с богата културна история, а едни от най-живописните и традиционни практики са свързани с кукерите и бабугерите - фигури, които носят маски и участват в ритуали за прогонване на злото и приветстване на пролетта.

Кукерите са известни със своите сложни, често страшни маски, изработени от дърво, кожа или плат, които представляват различни митични същества или животни. Те носят облекло от козини, звънчета и други елементи, които издават силен шум, за да прогонят злите духове. Кукерските игри са най-популярни през зимата, особено около Масленица или Деня на Баба Марта в началото на март, когато се вярва, че зимата отстъпва място на пролетта.

Бабугерите, от друга страна, са регионална вариация на кукерите, най-вече в Западна България, около Рила и Пирин планините. Те споделят много от елементите на кукерите, но с уникални локални традиции и маски, често с акцент върху старите или митични фигури свързани със зимните духове.

Традицията на кукерите има древни корени, свързани с тракийските обреди и култове към боговете на плодородието. В тях се преплитат елементи от езически и християнски вярвания. Маските, костюмите и танците на кукерите символизират обновлението на природата и победата на доброто над злото.

Сурва, или Сурвакане, е древна българска традиция, която обединява елементи на фолклор, ритуалност и карнавалност. Част от тази традиция включва младите мъже да се маскират като кукери или бабугери, облечени в цветни костюми и страшни маски, и да обикалят селата в нощта на Новата година или през първите дни на януари. Чрез своите танци, звуци от чанове и символични действия, те прогонват злите сили и привличат здраве, плодородие и благословии за новата година.

Сурва е част от зимните обичаи, свързани с прехода от старата към новата година. Тя е времето, когато природата се пречиства, а хората търсят обновление и благоденствие. Основните цели на обичая са прогонване на злото, обновление и плодородие, както и укрепване на общността. Маските и звънците символично изгонват злите духове, а действията на кукерите имат магически характер, като наричат за плодородие и здраве. Ритуалите обединяват хората чрез общо участие и празненства.

Кукерите, често наричани сурвакари в някои региони, са централни фигури в този ритуал. Те изпълняват специални танци и разиграват сценки, които често включват символична оран, сватба или раждане. Тези действия предсказват плодородие и нов живот. Маските им, изработени от дърво, пера, кожи и текстил, са създадени да бъдат едновременно страшни и красиви, за да прогонват злото и да вдъхват респект.

Днес традицията е най-добре представена в рамките на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник. Провеждан ежегодно, този фестивал е включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и събира хиляди участници от България и чужбина. В основата му стоят обичаите на кукерите и сурвакарите, които оживяват в ярки карнавални шествия и състезания за най-добри маски и костюми.

В допълнение, Симитлия също е известна с традициите си и уникалния си кукерски фестивал. Фестивалът в Симитлия, наричан "Симитлийска Сурва", се провежда ежегодно и е сред най-забележителните събития, свързани с кукерските игри в България. Той се отличава със своето богатство от маски и костюми, както и със специфичния регионален характер на участващите групи. В този фестивал участват стотици кукерски групи, които изпълняват ритуали за прогонване на злите духове и призоваване на плодородие.

Кукерският фестивал в Симитлия събира участници и зрители от цяла България и чужбина, и всяка година привлича голямо внимание със своите карнавални шествия, театрални постановки и състезания за най-добре изработени маски. Това събитие не само продължава да поддържа живи старите български традиции, но и е важен културен израз, който укрепва местната общност и служи като мост между поколенията.

Сурва и кукерските фестивали, като този в Симитлия и Перник, продължават да бъдат символи на българската културна идентичност. Те свързват хората с природата, традициите и духовното наследство на нацията, като същевременно създават възможности за нови поколения да научат за ценностите на общността и значението на обичаите.

Един от най-интересните аспекти на кукерските традиции е кукерската сватба – ритуал, който комбинира символика, хумор и ритуални елементи за плодородие и единство. Обикновено "сватбата" се разиграва между двама кукери, които играят ролите на младоженец и булка. Булката често се изпълнява от мъж, облечен в женски дрехи, което добавя комичен и карнавален елемент към сцената.

Този обичай, провеждан най-често в рамките на големи кукерски събития или фестивали, има дълбок символичен смисъл. Кукерската сватба цели да укрепи чувството за общност, да донесе плодородие и да изрази единението между мъжкото и женското начало. Цялата сцена включва адаптация на традиционните сватбени ритуали в контекста на кукерските игри – ухажване, венчавка, танци и сватбен пир.

Кукерската сватба също така представя социални и битови взаимоотношения чрез хумористични сценки. Персонажите, които участват, освен булката и младоженеца, могат да включват поп, свекърва, цар, лекар и други фигури, всяка с конкретна роля в ритуала. Сватбената церемония често завършва със символично раждане на дете – акт, който предвещава плодородие и нов живот за цялата общност.

Смехът, шегите и танците правят кукерската сватба не само забавна, но и дълбоко значима част от културното наследство на кукерите, като преплитат традицията и обновлението. Тя остава един от най-запомнящите се моменти в кукерските фестивали и силно привлича вниманието на зрителите.

Тези традиции са важна част от българската култура, не само като фолклорни забавления, но и като носители на древни вярвания и обичаи. Те са признати от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, което подчертава значението им за обогатяване на културното разнообразие на света. 

Изпълненията на кукери и бабугери не само че запазват традициите, но и ги адаптират към съвременния контекст, правейки ги популярни сред млади и стари, местни и туристи. Тези празници продължават да играят важна роля в социалния живот на много български общности, съхраняяки връзката с миналото, докато празнуват новото начало на всяка година.