Земя колкото една човешка длан, а събрала всякаква сган.
Немили-недраги чЕтатели, здравейте. Тук публикация не е имало от ... ммм не чак толкова далечната 2019. Искам, ама не мога, не мога да пиша, нещо не успявам да си събера мислите, както Сашо Роман би казал - побелях и остарявам. Пффф, позволих си да цитирам дегенерирал чалгар, явно нещата не вървят добре. Тези, които ме познават, знаят, че аз цитирам чалгари само като съм пиян на куче, а на тези, които не ме познават, искам да кажа само едно - пия максимум 1 (един) път годишно! Е, вече сами можете да си направите сметката, лесна е като 2+2, а 2+2 беше равно на 5, нали така?
Сега малко по-сериозно.
Всичко започна на 8 ноемрви 2019 с бъбречна криза, като продължи и през 2020, по някаква причина лошата карма реши да ме разхожда по болници. Прекарах горе-долу 6-7 месеца в ходене по мъките. Претърпях 2 безкръвни операции, износих 3-4 стента, разбрах какво е нефростома. Повярвайте ми, не искате да знаете какво е последното. Та тия ми ти работи вкупом ми докараха и някакво депресивно състояние, което (поне аз така мисля) ме лиши от всякаква креативност и желание за каквото и да било. А пък 2021ва няма въобще да я коментирам. Да си ходи по-бързо.
Айде, стига толкова съм се жалвал.
Стига с лошите и тъжните писания, искам само да ви кажа, че това ми препускане през времевата линия имаше и положителни моменти, моментите, в които разбираш колко приятели и колко врагове имаш. Много хора около мен, а успях да преброя приятелите на едната си ръка, сами си правете сметката и внимателно си подбирайте 'приятелите'.
EOF;