Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
Агне в чувал не се купува.
Адет не е закон, ама закон става.
Аз го оставям,тютюна, ама той на ме оставя.
Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно
Ако го боли, както го мързи , отдавна да е умрял.
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
Ако денят е къс, годината е дълга.
Ако е гарга – рошава да е!
Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
Ако живеем на село, трева не пасем.
Ако има в паницата ще има и в лъжицата.
Ако има грешка, има и прошка.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не тече, поне капе.
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Ако си богат, всякому си сват.
Ако си мома, стой си дома.
Ако си овца, вълци все ще се намерят.
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Акъл до коляно, ум до глезени.
Ангел му е името, дяволски му делата.
Апетитът идва с яденето.
Баба едно знае и едно си бае.
Балък лозе копа, юнак вино пие.
Бащина поука – синова сполука.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Без труд почивката не е сладка.
Бели пари за черни дни.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Бистра водица, мирна главица.
Блага дума железни врата отваря.
Благословено вино, проклето пиянство.
Бог високо, цар далеко.
Бог да те пази от преправени светци.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Бог търпи, ама не спи.
Богат е, който е здрав.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Боли го зъб, та куца.
Болна Божка за кокошка.
Борч къща разтуря.
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията – слънце.
Брат брата не храни, ала все го брани.
Братската злоба милост няма.
Бързата кучка слепи ги ражда.
Бързата работа – срам за майстора.
Бързият не ходи за вода, а жадният.
Бяга като дявол от тамян.
Бяло му лицето, черно му сърцето.
В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш.
В мътна вода лесно се лови риба
В него хляба, в него и ножа.
В нужда се другар познава.
В царството на слепите едноокият е цар.
В чужда манджа сол не туряй.
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
Вечерната работа не оставай за сутринта.
Взел клечка да бие мечка.
Видяла жабата, че коват вола и тя вдигнала крак.
Виното влиза, думите излизат.
Виното и дядо разиграва.
Вместо да му извадят очите, му изписаха веждите.
Водата изпира всичко освен позора.
Волът рие земята, ала на гърба му пада.
Времето е пари.
Времето ще покаже.
Всека жаба да си знае гьола.
Всеки да се рапростира според чергата си.
Всеки с късмета си ходи.
Всеки си има свойта лудост.
Всеки тегли чергата към себе си.
Всеки шут отзад води до крачка напред.
Всичко което лети не се яде.
Всичко хубаво си има и край.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
Всяки чудо за три дни.
Всяко дърво си има червей да го яде.
Всяко зло за добро.
Всяко нещо си има две лица.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Вълк в овча кожа.
Вълкът козината си мени, но нрава – нe.
Върви му като на бито куче тояга.
Върти се като муха без глава.
Гарван гарвану око не вади.
Глава има, ама в главата няма.
Главата му побеля, а умът му не дойде.
Главата не е само за калпак.
Глад не види нищо освен хляб.
Гладен вълк и сред село влиза.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка, хоро не играе.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Гладът е по-голям господар и от царя.
Глас в пустиня.
Глас народен – глас божи.
Гледа, ама не вижда.
Гневен става, бит сяда.
Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Господ дал, Господ взел.
Господ забавя, ама не забравя.
Госта гощавай, на врага прощавай.
Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
Гузен негонен бяга.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Да е учено – добро, да е умно – по-добро.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
Да ти върви като по вода.
Да ти е на ухото обеца!
Да хванеш бика за рогата.
Дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай!
Два остри камъка брашно не мелят.
Два пъти мери, един път режи.
Двама се карат, третият печели.
Две дини под една мишница не се носят
Две жени – цял пазар.
Ден година храни.
Денем светец, нощем крадец.
Денят се познава от сутринта.
Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува.
Дето имотът, там и душата.
Дето комин, там и дим.
Дим се вдига, пламък няма.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Добра дума, път пропрявя.
Доброто се забравя, злото – никога.
Доде вятър не повее, гората се не люлее.
Дойде гост, развали пост.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват – тежко ти.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
Донеси си, да ти сложа да ядеш!
Досаден като конска муха.
Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса.
Дума дупка не прави, само хабер праща!
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
Дървото се превива докато е младо.
Евтин на брашното, скъп на триците.
Евтиното месо и кучетата не го ядат.
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Един държи рогата, друг дои кравата.
Един зяпа, друг лапа.
Един камък триста гарги пропъжда.
Един път стомна за вода, втори път стомна за вода , третият път се счупила.
Един ридае – друг нехае.
Един се родил да сее, друг да пее.
Една лястовица, пролет не прави.
Едни плачат, други скачат.
Едно лайно разваля цяла каца с мед.
Едно мисли, друго казва, трето върши.
Езикът кости няма, ама кости троши.
Жабата на сухо не кряка.
Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
Жадна мечка и росата лиже.
Жадният кон и мътна вода пие.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Желязото се кове, дорде е горещо.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Женски език от турска сабя по-остър.
Живее само да яде, а не и да работи.
Живее, колкото да не е светът без хора.
Живот се с пари не купува.
Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
За всеки влак си има пътници.
За всяка болка си има лек.
За вълка говорим, а той в кошарата.
За една бълха не изгаряй цялата черга!
Законът е за коня, не е за лъва.
Залудо работи, залудо не стой.
Запънал се като магаре на мост.
Заръчал да го закопаят под бъчвата.
Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
Здрав дух – здраво тяло.
Здрав като камък.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.
И без петли съмва.
И вълкът сит, и агнето цяло.
И гробарите имат своите гробари.
И да паднем, пак ще станем - да не сме грънци да се счупим.
И на гърба си има очи.
И сам войнът е войн.
И стените имат уши.
Игла в купа сено.
Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
Изниза се като мокра връв.
Изтъках си платното, да ти дам кросното.
Има си крушката опашка.
Имане без труд лесно се пилей.
Имаш ли хляб, кучета много.
Имот се в гроба не носи.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
Кажи истината и бягай.
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
Казана дума, хвърлен камък.
Какво си дробил, това ще сърбаш.
Каквото мислят мишките, котката го разваля.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Каквото селото, такъв и кмета.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Камъкът на мястото си тежи.
Капка по капка вир става.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
Като две капки вода.
Като се претури колата - пътища много.
Клин клин избива.
Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Което дяволът не може, вика жената да го направи.
Кой каквото прави, на себе си го прави.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
Който бърза, късно стига.
Който вади нож , от нож умира.
Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика.
Който високо хвърчи, от високо пада.
Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който завижда - не вижда.
Който има крава пие мляко.
Който иска жена без кусур, без жена остава.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Който купува това, което не му трябва, продава това, което му трябва.
Който лъже, себе си лъже.
Който ляга рано, рано и става.
Който не работи, не трябва да яде.
Който не се е родил, той няма да умре.
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
Който няма воля, всичко му е неволя.
Който пее, зло не мисли.
Който плаща, той поръчва музиката.
Който работи честно, ще живее по-лесно.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се труди, не губи.
Който се цапа, той лапа.
Който седи на воденицата, той си смила брашното.
Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
Който ходи полека, висока планина изкачва.
Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
Котка по гърб не пада.
Крадецът вика: дръжте крадеца !
Краставото куче всички го лаят.
Криво седи, право съди.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кръвта вода не става.
Кръвта на всички е червена.
Купил магаре, че тогава взел да мисли има ли трева.
Куче влачи- диря няма.
Куче от грозде не умира.
Кучетата лаят, керванът си върви.
Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
Кучето скача според тоягата.
Къде го чукаш, къде се пука.
Лае песът да си брани комата.
Лепят му се като мухи на мед.
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лесно се обещава, мъчно се дава.
Лете измекяр, зиме господар.
Летоска царува, зимъска гладува.
Лисица два пъти в капан не влиза.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
Лисицата обича не курника, а кокошките
Лице невиждано, скоро се забравя.
Лицето жени момата.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лоши сме си, ама наши сме си.
Лоши усти всичко могат да кажат.
Лошите се лесно сдружават.
Лошо правил, па добро никога не видял.
Лошо се с лошо изпъжда.
Лошото време се оправя, лошия човек никога.
Луд свири, луд играе, който гледа, ум няма.
Луд умора няма.
Лудите и несеяни никнат.
Лудост се на пазар не продава.
Лъжа се с лъжица не сърба.
Лъжата върви по-напред, а истината – след нея.
Любов и кашлица не се крият.
Любовта е сляпа.
Лют човек приятел не държи.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.
Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Маймун седяло, маймун излязло.
Майски дъждове плащат дългове.
Майчина поука – синова сполука.
Малко говори, а много слушай.
Малкото камъче колата обръща.
Между два стола се пада долу.
Между чука и наковалнята е.
Механата е капан за пияниците.
Миналото не се връща, само се прегръща.
Много баби - хилаво дете.
Много думи малко пари струват.
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
Мнозина философи пасат говеда.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Мокър от дъжд се не бои.
Морето не е до колене.
Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
Мъжът се познава по жената.
Мълчанието е злато.
Мързеливата булка срещу празник преде.
Мъчи се като грешен дявол.
Мъчно е да напълниш съдран чувал.
На всяко гърне мерудия.
На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
На добър син наследство не му трябва, на лош – съвсем.
На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
На краставичар краставици не продавай.
На лъжата краката са къси.
На магарето тръните по-му са сладки от сеното.
На мълчащия не може да му се отнеме думата.
На подарен кон не се гледат зъбите.
На сила хубост не става.
На смъртта церът е умирачката.
На страха очите са големи.
На умряло куче нож вади.
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Навикът е втора природа.
Най-напред да шием, след това да пием.
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Направил си сметката без кръчмаря.
Насила хубост не става.
Наяла се въшката, че излязла на челото.
Не види гредата, види иглата.
Не всички семена покарват.
Не дай боже сляпо да прогледне!
Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава.
Не знае на две магарета плявата да раздели.
Не му ща ни меда, ни жилото.
Не питай старило, питай патило
Не плюй в кладенеца ,от който ще пиеш.
Не ритай срещу ръжена.
Не слагай всички яйца в една кошница.
Не съм слънце да огрея навсякъде.
Неволята учи.
Неговата песен е изпята.
Ни риба, ни рак.
Ни чул, ни видял.
Никой не е безгрешен.
Нов ден – нов късмет.
Нова риза, с нови конци кърпена.
Новата метла чисто мете, но старата пък знае ъглите.
Няма катафалка с ремарке.
Няма роза без бодли.
Обича го като куче тояга.
Обичат се като куче и котка.
Обущарят бос ходи.
Огъня гори там където падне.
Озърта се като обран евреин.
Ойде коньо у реката.
Око да види , ръка да пипне.
Орташката работа и кучетата не я щът.
Остана с пръст в устата.
От всяко дърво свирка не става.
От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
От инат няма по-лош занаят.
От много глава не боли.
От мухата прави слон.
От потури фрак не става.
От работа не се хубавее, а се гърбавее.
От работа тежко, без работа по-тежко.
От ситни парици стават жълтици.
От трън – та на глог.
От трън, та на глог.
Отиде коня в реката.
Очи пълни - ръце празни.
Очите всичко виждат, ала себе си – не.
Още Петко нероден, а шапката му шият.
Парен каша духа.
Пари при пари отиват.
Парите излъгват жената, а жената – мъжа.
Пили – пели, плащали – плакали.
Пиян човек - съдран човал.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
По-добре късно, отколкото никога.
Повикай неволята, тя ще те научи.
Под вола теле търси.
Под голям камък – голяма риба.
Прави го от кумова срама.
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
Прекален светец и Богу не е драг.
Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
Присмял се хърбел на щърбел.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Първата чаша за здраве, втората – за радост, третата – за веселба, четвъртата – за лудост…
Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работата не грози човека, мързелът го грози.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Рано пиле рано пее.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
Рибата се вмирисва от главата.
Родил се теле, умрял вол.
Родили ме с късмет, па ме хвърли на смет.
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.
С едната ръка дава, с двете взема.
С игла геран не се копае.
С какъвто се събереш такъв ставаш.
С огън шега не бива.
С питане и до Цариград се стига.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно.
Сабя се на война назаем не дава.
Само стани овца, вълци ще се намерят.
Сговорна дружина планина повдига.
Скарали се врабците за чуждото просо.
Скроили му шапка.
След добра работа – добро ядене.
След дъжд – качулка.
Сложил си главата в торбата.
Сол се слага, но не се вади.
Срамът се с вода не измива.
Срещу ръжен не се рита.
Стадо без мърша не бива.
Стара рана заздравява – лоша дума се не забравя.
Старост – нерадост.
Страх лозе пази.
Сънуваш ли баница – яж!
Сърдит Петко, празна му торбата.
Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тебе думам дъще, сещай се снахо.
Тебе лъжа – мене истина.
Тежко на умния между будалите.
Ти си пей Пенкеле, кой ли те слуша.
Тихата вода е най-дълбока.
Това, дето го няма и царят не го яде.
Трай моме за хубост.
Три пъти мери, един път режи.
Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак.
Търси под вола теле.
У всекиго има троха чест.
У когото е питата, у него е и ножът.
Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
Ум да дава – много, пари – никой.
Ум море, глава – шамандура.
Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Умислил се като свиня по коледа
Умната жена струва повече от елмаз.
Умря тая циганка, що го хвалеше.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Учен да те бие, прост да те не милва.
Хитрата сврака - с двата крака.
Храни куче да те лае.
Хубавите круши , прасетата ги ядат.
Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
Чедо си раждаш, брат не можеш.
Човек се учи , от що му се случи.
Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.
Човешкото око насита няма.
Човешкото око шепа пръст го напълня, нищо друго.
Чуждото яйце е с два жълтъка.
Шило в торба не стои.
Широко му е около врата.
Ще го намериш като игла в купа сено.
Ще му мине като на куче.
Що мисли трезвен, пиян го казва.
Що са дни, все са напред.
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.
Юнак без рана не може.
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
Яде като мечка, работи като буболечка.