Показват се публикациите с етикет бг рап. Показване на всички публикации

Това е Български РАП #3

Мине - не мине време, и пак нещо ми прищраква.

Това е Български РАП #3






Днес е един от тия дни - пребит от тая еб*на настинка, ама поне имам време да си пусна музика. Не някаква мазна простотия, а онази - истинската.

С мисъл, с история, с послание... дето вече почти никой не прави.

Ето ги поредните 5 броя:

 

Filkata feat. ALEX P. and Mimoza - Bez Tebe


Песента „Без тебе“ не е просто любовна история, а социален коментар и мъжка изповед, пропита с болка, ирония, разочарование и нотка носталгия. Авторите не се стремят да звучат красиво или галантно - а автентично. 

Текстът противопоставя копнеж по близост на разочарование от фалша в отношенията. Чрез саркастичен и директен уличен език, съчетан с нежен рефрен и рязка, често обидна реч, се изгражда умишлено груба, но достъпна изповед. В нея се критикува повърхностното женско поведение, отстояват се мъжки ценности и се утвърждават традиционни роли през призмата на улична мъдрост. 

Песента „боли“, но същевременно вкарва усмивка със своята безпощадна откровеност. Фразата „Искам да те гледам докато заспиваш. И не искам да се будя без тебе.“ се повтаря многократно - като заклинание или иронична илюзия, с неясна граница между искреност и спомен за нещо загубено.

2ofUs feat. F.O. & Bisollini - Стара зараза



Какво искат да кажат авторите?

Авторите изразяват силна вътрешна борба и разочарование от света около себе си, особено от музикалната сцена и социалните явления в България. Те се чувстват изолирани, но продължават да се борят и да създават музика, която за тях е повече от бизнес - музика като форма на свобода и истинност.

Мотиви и послания в текста:

„Минаван път, забравен път“ - символизира живота като труден и изпълнен с изпитания път, по който всички минаваме, но често забравяме урока му. Този път е изпълнен с грешки, падения и възстановявания, а малцина осъзнават истинския му смисъл.

Героите, които „ходят под земята“ или „по затворите“ са символ на онези, които са платили висока цена за своята борба и идеали. Това са различни хора, които са се борили, но обществото ги е забравило или наказало.

Музиката като сила и убежище - тя е „пътят“, който събира и вдъхновява. За авторите музиката не е просто звук, а средство за оцеляване, себеизразяване и съпротива срещу фалша и системата.

„Кръвта завира“, „бие силно пулсира“ - метафори за енергията, живеца и страстта, които движат авторите. Това е вътрешната борба, която ги кара да продължават, въпреки трудностите.

„На акулите не им личи, че понякога плачат“ - посочва, че дори най-силните и непоклатими понякога са уязвими, но не показват слабостта си.


G DOGG Ft. Jenny & IMP - Хиляди въпроси, хиляди емоции


В свят, където рап музиката често се свежда до лъскави коли, пари и повърхностна показност, все по-рядко срещаме парчета, които наистина докосват душата. Песента "Хиляди въпроси" е именно такова изключение и директен отговор на въпроса: Има ли още смисъл в хип-хопа?

Докато много модерни рапъри се опитват да ни впечатлят с фалшив статус и клишета, IMP рязко сменя посоката:

„За к’во съм тук ако не успея да те стопля с моя пламък? Защо вместо сърце имаме студен камък?“

Тук няма място за куха показност. Има само честност и вътрешна борба. А вместо да мечтае за скъпи бижута и частни самолети, IMP пише:

„К’во ли щях да направя ако имах милион? Може би щях да намеря на доста хора подслон…“

Това е хип-хоп с мисия. Това е поезия, която мисли, чувства и отразява реалността, вместо да я маскира. В тази песен бийтът не е просто фон за "flex", а носител на философия:

„Размишлявам над нещата, в рими бийта ме носи“

Докато масовата сцена бълва еднотипни рими без сърце, "Хиляди въпроси" ни напомня, че рапът може да бъде платформа за социална съвест, лична уязвимост и дълбок размисъл.

Понякога най-силното послание идва не с викове, а с въпроси.
Това е музика, която душата трябва да чуе.

И още нещо за останалите гласове в песента:

Философия и уязвимост от G Dogg (28.09.1980-12.11.2011) 

Неговите куплети са пълни с дълбоки екзистенциални въпроси - за смисъла, съдбата, любовта, времето. Той поставя огледало пред слушателя и себе си, без маска, с мисъл и съмнение.

„Защо се смеем през сълзи?“
„Какво е да живееш без вдъхновение?“

Надежда и светлина от Jenny

Нейният припев е като утро след буря. Внася чувство на лекота и надежда. Гласът ѝ е лъч, който озарява размислите на останалите и ни напомня, че животът продължава.

„Утро е светлия ден / Пътя все води към мен“

'Gstrange - Просто хлапета 


"Просто хлапета" е песен, която улавя с точност онова усещане, което всеки от нас носи дълбоко в себе си — спомените от детството, силните приятелства и болката от раздялата с тях. Това не е просто рап текст, а емоционално пътуване през миналото, в което лирическият герой си спомня за безгрижните дни, смеха, лудориите и братството по улиците на своя град.

Със сурова искреност и прост, но въздействащ език, песента изгражда картина на порастването - когато животът те разделя от близките, но никога не успява да ти отнеме спомените. Повтарящият се рефрен "бяхме просто хлапета" не е просто заключение - това е напомняне, че най-истинските неща се случват, когато сме още чисти, наивни и свободни.

Този текст не само звучи като улична поезия, той говори за вечните теми - приятелството, времето и лоялността, които остават в сърцето ни дори когато пътищата ни се разделят. Един истински химн на младостта и силата на връзките, които никога не избледняват.

Поуки от живота на „хлапетата“:

Истинското приятелство не избледнява с времето - то остава в сърцето.
Дори да се разделим, любовта и спомените остават завинаги.

Колкото и да пораснем, част от нас винаги ще си остане дете.
Детството не свършва, то просто се превръща в спомен.

Пътищата се разделят, но братството не се къса.
Юмрук на сърце и прегръдка - това значи повече от думи.

Най-ценното не се купува - то се живее.
Споделените усмивки и лудости от улицата са безценни.

Животът е училище, но приятелите са учителите, които не забравяш.
От тях се учиш да обичаш, да вярваш, да се бориш.

Не гледай назад с тъга, а с благодарност.
Спомените болят, защото са били истински.

Силата не е в това да не плачеш при раздяла, а да продължиш с усмивка и вярност.
Да тръгнеш напред, без да забравиш откъде си тръгнал.

Лицето - Малките Дяволи


Тази рап песен носи силно послание за бунт и непокорство, изразено чрез образа на „един луд за връзване“. Темата за живота като лъв, който живее кратко, но смело, срещу живота като овца, подчертава ценността на смелостта и истинската свобода. Текстът разглежда властта, страха и контрола, представяйки господаря като уязвим, а подчинените - като слепи и подчинени овце. В песента се прокрадва гордостта от уличната идентичност и битката за уважение в суровата реалност на София. Съдбата на „малките дяволи“ и борбата им за място под слънцето са централни мотиви, а комбинацията от уличен жаргон и философски размисли прави текста силен и автентичен. Това е история за упоритост, свобода и лична сила в един свят на предизвикателства.

Поуки и притчи от „Един луд за връзване“:

Живей смело, дори животът да е кратък
По-добре да изживееш 10 години като лъв, пълноценно и с достойнство, отколкото 100 години като страхлива овца. Истинската стойност е в качеството на живота, а не в количеството.

Страхът е най-големият враг на свободата
Скриването и бягството не спасяват — истинската сила е в това да срещнеш предизвикателствата директно, без страх.

Властта е илюзия — не се страхувай от нея
Дори „господарят“ е гол, уязвим и често сам. Не позволявай на страха от властта да те парализира.

Уважението и гордостта идват от самоуважение
Бъди горд от това кой си, независимо дали си „овчар“ или „просяк“. Истинската сила е в приемането на себе си.

Съдбата дава тежки уроци, но борбата дава смисъл
Малките „дяволи“ често плащат цената, но само борбата и упоритостта водят до промяна и свобода.

В света оцелява този, който не се предава
Слабите умират, силните оцеляват - но силата не е само физическа, тя е и в духа и волята да продължиш напред.


Две приказки от мен

В днешния забързан и често повърхносен свят все още съществува музика с душа - такава, която разказва истории, носи послания и провокира размисъл. Песните, които избрах, са различни, но ги свързва едно: искреността и силата на гласа, който не се крие зад фалш и клишета.

Те ни припомнят, че любовта и разочарованието вървят ръка за ръка, че пътят ни често е труден, изпълнен с борби, грешки и уроци, че истинската стойност не се измерва с пари или статус, а с вярата, свободата и личната ни сила. Тези песни ни показват, че въпреки трудностите, болката и загубите, трябва да продължаваме да се борим и да не забравяме откъде сме тръгнали - защото именно там се крие нашата истинска идентичност.

От спомените за безгрижното детство до борбата за уважение и свобода, от уличната мъдрост до дълбоките въпроси за смисъла на живота, тези песни са огледало на реалността, но и светлина в мрака. Те ни учат да живеем смело, да обичаме без страх и да бъдем верни на себе си.

В края на деня музиката не е просто звук - тя е нашият спътник, нашата изповед и нашата надежда.

Това е български рап #2

Музика, музика...


Това е български рап #2


Драги ми Смехурко, понеже знам, че не обичаш да четеш, просто слушай ;)

#1 - Ицо Хазарта - Депутата Христо



#2 2ofUs feat. F.O. & Bisollini - Стара зараза


Анализ -> тук


#3 DJAANY X MILIONI - Щe бъдеш ли там?



#4 F.O. - Няма чакай



#5 ALEX P. - Доспехите на бога



Това е Български РАП!

За незнащите, за 'новите' отбиращи от рап, за качеството и количеството и не на последно място - за чалгата и чалгарите. Ооох. Уффф.

Български Рап


За незнаещите: 
Що е туй български рап, може ли да се пипне, има ли мирис, въртят ли го по радиото, къде може да се слуша, има ли смисъл ?
 - Имало е бг рап, има и днес, но все по-рядко се среща, поне качествения такъв. Едно време рапът се правеше от сърце и душа, днес се е комерсиализирал. Все по-рядко се чуват смислени текстове, послания и притчи в музиката. Надали средностатичстически българин е засичал поне една от знаковите песни в този стил по телевизията и радиото, надали има представа, че тази музика не е непременно кич, цици, коли, пари и афиширане на нисък морал. Българският рап в недалечното минало има своите емблематични смислени песни, като разбира се, не липсват и комерсиализирани сред тях. В днешни дни не е точно така, сега се бълват количества, било то за ютуб или фейсбук лайкове. Малкото останали медии за такъв музикален стил в България все по-често котират чалгари, като ги ребрандират в рапъри. Същото се случва и с „големите риби“ в родния музикален бранш. Ако тракът ти е записан от „дадена“ компания, задължително те въртят по радиата и музикалните телевизионни канали, дори да показваш/пееш за ла*на. Ако ли не, трябва да си плащаш.

За 'новите' отбиращи от рап:
 Вие пък от къде се пръкнахте?
 - На вас искам да кажа, че Лео, Устата, Скандау, Криско, Дария, Алекс и Влади, Павел и Венци Венц, Ванко 1 и оня Васко от билборда, Яви, ВенЗи, Гери-Никол и куп други самозванци НЯМАТ нищо общо с истинския български рап. Някои от тях дори не могат да се класират за бракуван R&B.

За качеството и количеството:
- Мисля, че по-горе акцентирах достатъчно.
Само ще добавя своето учудване, че тук един от основните закони на диалектиката: „Количествените натрупвания водят до качествени изменения“ сякаш не важи.

 За чалгата и чалгарите:
 - Вас искам само да ви запитам не ви ли е срам от това, което вършите, от това, което внушавате на подрастващите? От пошлостта, селянията и циганията, които показвате по телевизиите, от деградацията?! Не им ли стигат на децата ни чалгата в живота, проблемите в образователната система и често ниската култура на родителите им?! Не осъзнавате ли, че фактът, че вашите песни се продават добре и се въртят вече в националния ефир ви прави особено отговорни пред българските деца - бъдещето на България?
 Чувал съм една мисъл, не помня нито от кого, нито откъде, нито автора, но успя да ме грабне, та тя гласеше: "Добрият артист винаги знае кога да спре". Хубава мисъл, поражда надежда, че на сцените ще започнат да се излизат все повече добри артисти, по-идейни, по-оригинални и не на последно място - по-отговорни към посланията, които песните им отправят. Оригиналност под формата на уникален продукт в чалгарския бранш почти не можеш да срещнеш. Добрият артист не плагиатства, той твори, надгражда родената в главата му идея, докато я превърне в послание.

Драги музиканти, текстописци, певци, уважаеми АРТИСТИ - търсете красотата, посланието, идеята! Помнете, че всички вие възпитавате! Помнете, че музиката не е само пари, музиката преди всичко е СТРАСТ!


Нека сега ви пусна 5 български рап парчета:

1. Da Drill - Пари

Da Drill или Галя Пенчева е родена на 23 май 1978 г. в Русе, най-големият български град по поречието на Дунав. През 1996 г. Галя и Fact man създават рап групата MGM, към която впоследстиве се присъединяват и други фенове на черната музика. Гaля е репортер, тя е и радиоводещ, води радио шоу за черна музика и то по времето, когато днешните рап фенове не са били планувани. По-късно  и телевизионен водещ в сутрешен блок. И всичко това в не толкова далечния 20-ти век.

2.Проект България - Обединение

Несъмнено това е една от най-добрите български рап колаборации, за съжаление породена от трагедия! Никога не трябва да забравяме "Индиго" през 2001г.! Тази песен обединява усилията на Спенс, Слим, X-team, Колумбиеца и М’глата, Н.И.Ш.Т.О., Лицето, Светците, Димна завеса, Lady B, Da Drill, Pikasso, Вальо Кита, G Family, U.G., Dope Reach Squad, част от Квартални братя, дори и Устата е споменат по-горе.

3. KingSize/NoWallz - За нея

Просто слушайте... "За да бъдем НАС, не ни трябва просто късмет - трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб."

4. Атила - Готов ли си

Орлин Милчев - Атила е български рап изпълнител. Човек, който не се притеснява да говори за проблемите, изпълнител с ясна позиция, остър език и някак си бликаща от него мъдрост. Песните му се помнят дълго и биват обсъждани дори от хора, чули бг рап за първи път. Чрез песните си той дръзва да поставя въпроси, които хората или неглижират, или ги е страх да зададат. Трябва да го чуете ...

5. Спенс и O.C.G. - Клиника

Спенс, Голямата уста и Джа изпълняват култовото си за 2002 г. парче – ясно изразен протест срещу наркоманията. Заснетият в пародийна форма клип изпраща силно послание против тежките наркотици. Една от поучителните фрази в песента е: 'Взимаш ти от тия, които пълнят джоба на някой друг! Заради твойта тъпотия!'. Като се замисля - тази фраза освен за наркотиците, звучи добре и за търкането на билетчета, алкохола и тютюневите изделия.


p.s.

Бонус - Песен за Човека от Никола Вапцаров или Ше дойдеш ли с мен? .